X
Set overlay
Обучение

6. „ Разноликото семейство на планинския поток”


                                                          Тема № 6

 

                            „Разноликото семейство на планинския поток”

 








Всяка река започва от планински склонове. От територията на  ПП „ Българка” се спускат много планински потоци, голяма част от които са притоци на река Янтра. Реките са места с много богато разнообразие от растения и животни. Всички са взаимно обвързани в сложни и крехки речни съобщества. Тези съобщества са много лесни за нарушаване при човешките дейности. Важно е да се познават обитателите на реките и  човекът да съобразява стопанските дейности с техните изисквания.

 








Основна информация:

Началото на всяка река са планински извори, спуска се сред планини и равнини и накрая се влива в друга река или в моретата и океаните.Когато се влива в друга река, казваме че е неин приток. Цялото речно течение,съвсем условно и ориентировъчно, може да се раздели на три части. Горно течение– в планините, средно течение – в равнинните райони и долно течение – района,където реката се влива в моретата и океаните. Това разделяне показва различните условия на живот, определяни от движението и температурата на водите. Частите на реките, разположени в Парка се отнасят към горното и донякъде към средното течение. Често пъти за тези части се ползва името планински потоци. Водата в тях  тече сравнително бързо. Блъскайки се в камъните и бреговете, тя увлича въздух и затова е богата на кислород. Този кислород успява да се задържа в нея и поради по- ниската температура. Високата скорост на водата не позволява развитието на подводна растителност и задържането на тиня. Това са условията, към които са приспособени обитателите на горните части на реките. Опазване на растителността край реките е първото и най-важно условие за гарантиране защитата на речните обитатели. В по-ниските части на планината, се образуват специални крайречни растителни съобщества. Те са съставени от елша, върба, леска, габър и още някои видове дървета.От тревистите растения също има типични край водни. Някои са едри и  много атрактивни. Например чернокоса, с подобните на слънчоглед  цветове или чобанката - с огромните си листа. Богатата и гъста крайречна растителност предлага чудесни условия за живот на много животни.Да се запознаем отблизо с някои от тях.








Стане ли въпрос за водни басейни, първите животни за които се сещаме са рибите. Планинските потоци са трудни за живеене и затова видовете риби са малко. Най-изявените " планински" видове са балканската пъстърва и черната мряна. И двата вида се срещат в реките на ПП "Българка". В долната част на планинските потоци, включително и в селищата,се срещат повече видове риби, дори и такива, разселвани от човека. Това са бялата мряна, речния кефал, дъговата пъстърва и други. Интересна дребна рибка от тази част на планинските реки е  лешанката. Това е един от видовете,който е типичен за по-ниските части на реките в ПП " Българка".

Следващите по известност са раците. Това са безгръбначни животни, които населяват всякакви водни басейни.Най-многобройни са в моретата и океаните, но живеят и във всякакви води на сушата- реки, езера, язовири,блата и други. Няколко вида се срещат в българските реки и езера.Това са езерен, речени поточен рак. Трите вида си приличат много по външен вид. Рядък и ценен представител на  животните в Парка е поточният рак.  Освен тях, през последните години в българските реки се заселва и един нетипичен за България вид - речния крив рак. Той е опасен пришълец, защото измества местните видове.Засега е установяван само в реки в Южна България. В реките се срещат и някои дребни представители на ракообразните, като гамаруса например, който е известен сред риболовците като мамарец.








Край планинските потоци живеят и няколко много характерни вида птици. Едните са два вида стърчиопашки - бялата и планинската. Дори и името показва, че втория вид е много по-тясно свързан с планинските реки,докато бялата живее навсякъде край води. Планинската стърчиопашка не е прелетна и може да се види по камъните в реките целогодишно. И двата вида се срещат и в границите на селищата, особено през есенно- зимните месеци. В България се среща и трети вид стърчиопашка - жълтата, но тя е свързана с влажни райони в равнините. Стърчиопашките не влизат във водата, а събират храната си обикаляйки на брега. Много лесно се различават по дългите си опашки, които постоянно клатят и резкият писък, който издават. Емблематичната птица на планинските потоци е водният кос. Той не е роднина на косовете и дроздовете. Цветът на оперението му е подобен на коса и оттам идва българското му име. Целогодишно се гмурка в студените води и буквално ходи под водата, като се залавя за дъното с острите си нокти и силни крака. Дори и гнездото си прави зад падащите води, за да не може да бъде достигнато от хищници. Храни се с водни животни - от ларви на насекоми до попови лъжички и рибки.








Време е да отбележим и видовете земноводни. Има няколко вида, които са типични планински обитатели и се срещат във водите на ПП "Българка". Дъждовникът и алпийския тритон са двете опашати земноводни,  които са типични планинци.Възрастните живеят във влажните треви и окапала шума на горите, а яйцата и ларвите се развиват в планинските вирчета и всякакви други водоемчета. От безопашатите към сериозните планинци отнасяме горската дългокрака и планинската водна жаби. И те като опашатите си роднини живеят във влажните треви и шума, а поповите им лъжички(ларвите) се развиват във водите. Има и няколко вида, които се срещат в планината, но освен там, населяват и много други места, включително и човешките селища. От тритоните - това са гребенестия и обикновения тритон, а от жабите - обикновената жаба, кафявата крастава жаба, жабата-дървесница и жълтокоремната бумка. Последният вид е малко жабче, което може да се види буквално навсякъде, където има дори и малка локва в планината.

Жълтоухата водна змия пък е представителя на влечугите,който населява планинските води. Тя се среща и навсякъде другаде, където има вода. По същия начин е и видрата. Този типично воден бозайник населява езера,блата и язовири, включително и планинските потоци. Видрата е хищник,който се храни с риба и други водни обитатели - жаби, раци и всички останали.Дълго време е прогонвана и унищожавана от хората и това е довело до нейното изчезване от много места. Днес е защитен вид и се опазва.

Оставихме за последно насекомите. Това не е случайно. Просто те са най-важните и, както навсякъде другаде, така и тук,техните представители са условието другите да съществуват. Има много насекоми, чиито ларви водят воден начин на  живот. Това са познатите под общото име ручейници. Те си правят защитни " къщички" от камъчета или клечици. Представителите на  всички разгледани по-горе групи животни се хранят с тях или с летящите възрастни,които често падат във водата. Много характерна група от край водните насекоми са водните кончета. Те са хищници, особено живеещите във водата ларви. Ларвите наводните кончета ядат ларви на комари и други насекоми, но могат да се справят и с далеч по-едри жертви, като попови лъжички и малки рибки. Водните кончета и всички останали насекоми, живеещи край реките имат нужда от определена растителност край бреговете. И така кръгът се затваря. Всеки е зависим от всеки и е част от една верига на живота. Скъсването на което и да е звено, води до разваляне на цялата верига.

Речните местообитания са много крехки в своето съществуване и в защитени територии като ПП " Българка" се полагат специални грижи,както за отделни видове растения и животни , така и за крайречните местообитания като цяло. 

Страница 6 от 15
0
500
800
1200