X
Set overlay
Обучение

5. „ Гората със седемте премени”


  Тема 5   

„ Гората със седемте премени”

 


 

България попада в умерения климатичен пояс. За този климат са характерни познатите ни четири сезона - пролет, лято, есен и зима. Всеки от тези сезони има характерни особености и растенията, които живеят тук са приспособени по различен начин. Ето защо растителността през годината променя облика на местностите, където се среща. Оголени клони и паднали листа под дебел сняг през зимата,различна зеленина през пролетта и лятото, до разточителните огнени багри на есента. 













Особено интересна е промяната на тревната покривка под дърветата и на горските поляни. Десетки тревисти видове обитават тези места, развиват се постепенно и постепенно вида на поляни и гори се променя. Това е така, защото различните растения имат различни изисквания към природните условия и са приспособени по различен начин към тях . Някои изникват буквално изпод снега, други се развиват в сянката на дърветата, трети се развиват през по-топлата и суха част на годината, а четвърти  – даже чакат есенните застудявания. С тази тема ще ви запознаем с характерните  за отделните сезони растения на, и около буковите гори. Няма  да пропуснем и живеещите по горските поляни, скалните тераси и край водата. Ще наблегнем,най-вече, на такива, които са редки, уязвими и се нуждаят от по-специално отношение.


 











Развитието на растенията през годината преминава през няколко етапа. Тези етапи бавно и постепенно се редуват. След зимното събуждане започва израстване на стеблото при тревистите и развитие на пъпките при дърветата и храстите. От тези пъпки се образуват листата и цветовете. Цветовете се опрашват за определен период. Тук роля имат насекомите и вятъра. След опрашването започва образуването на семена, които са с различни обвивки. Тези обвивки са плодовете на семената. Могат да бъдат месести, с различни аромати и вкусове, с приспособления за летене или закачване... и какви ли още не.Значението е едно и също- да пазят семената и да помагат за тяхното разпространение. Тук отново имат роля животните и вятъра. Узряването на плодовете и семената бележи края на годишното развитие. Целият този период се нарича вегетационен период. Той завършва с изсъхване и отмиране на стеблото при тревистите растения и пожълтяване и отмиране на листата при дърветата. Успоредно с този процес са се образували и нови пъпки за следващата година.













Ако погледнем няколко снимки на една планинска поляна,правени през определен период, например всеки месец, ще установим, че изглежда всеки път различно. Същото се отнася и за всяка друга част от нашата природа.Това е така, защото различните видове растения, имат различни изисквания към условията на живот и се развиват по различно време на годината. Тези условия са комбинация от температура, влага , продължителност на деня и други. Различията са особено видими при тревистите растения, които след израстване или отмиране на стеблото им, буквално променят облика на пейзажа.

Хората винаги са наблюдавали тези промени и затова с някои от емблематичните растения са свързани много народни празници, обичаи и поверия.













В гората и по поляните се получава едно редуване на тревисти растения. Да разгледаме някои любопитни факти последователно през сезоните.

Ако зимата е мека и безснежна, още януарското удължаване на деня води до появата на първите пролетни цветя и до цъфтежа на някои дървета.Първият дървесен вид, който цъфти е леската. Нейните ресни, оцветени от жълто-оранжево до резедаво могат да се появят даже и през декември и да внесат колорит сред тъмната гора. Веднага след него идва ред на дряна, но той  изисква доста по-дългосрочно затопляне.Въпреки това, и за двете дървета хич не е изключение снегове да ги затрупват след като са цъфнали. От тревистите растения, буквално изпод снега изникват различните видове кокичета и минзухари. На някои места образуват цветни килими от бял, жълт или лилав цвят.Тези пролетни цветя имат луковички, в които се складират хранителни вещества. Чрез тези вещества успяват да пораснат и цъфнат толкова рано напролет. По същия начин,след тях постепенно се появяват други видове, предвестници на пролетта. Това са подбела, синчеца, гълъбовите очички, кукуряка, мечия лук, игликата и други.Така гората и горските поляни постепенно губят зимния си облик и се "пременят" пролетно.Но защо е това бързане? Какво печелят тези видове? Така растенията успяват да се развият преди да се е разлистила гората или са се вдигнали високи треви и  да им хвърлят сянка. В този ранен период нищо не им пречи да улавят всичката светлина.










През март и април постепенно започва да се събужда и развива и останалата растителност. Едни се разлистват, а други първо цъфтят и после постепенно се развиват листата им.

Дървета и храсти, понякога за броени дни се раззеленяват и цветовете им разцъфтяват. В края на  този период вече не се виждат кокичета и минзухари. Планинските поляни вече зеленеят от порасналата трева и само край последните преспи може да се видят цветове  на синия минзухар. Този вид е масов в нашите планини, но се среща само на Балканския полуостров и никъде другаде по света - той е балкански ендемит.

През месеците май и юни е най-масовото развитие на растенията в планините. Всичко се случва много бързо. Под дърветата в горите вече е много тъмно, защото листата са пораснали и хвърлят сянка. Там  могат да се развиват само растения,приспособени към малко светлина или както са известни - сенколюбиви видове. За територията на парк

 " Българка"към тази група спадат няколко вида български орхидеи. Видовете от тази група са с много строги изисквания към околната среда и затова са редки и много лесни за унищожаване. Те са защитени в международен мащаб и късането им е забранено.През този период върху сенчести и влажни скали се развива друго много рядко за България цвете - родопски силивряк, или както често се нарича с латинското си име - хаберлея. 









На горските поляни, с настъпването на летните температури,тревата става все по-висока. Повечето от късно-пролетните цветя са с високи стебла, за да са над заобикалящата ги трева. Много красиви цветя от Парка,характерни за този сезон са червеният и жълтият планински крем. Първият е доста сенколюбив и можем да го видим на просветлени участъци в горите, а вторият расте на поляните.Жълтият планински крем е едно от най-строго защитените растения и късането му е строго забранено.  И през този сезон край пространства, заети от скали има много красота. Много от високопланинските цветя се придържат към такива райони. Ниското бясно дръвче обагря  с цветовете си скалите в розовочервено. Кремаво- белите, ароматни цветове на неговия роднина - благаевото бясно дръвче могат да се видят пак по това време, но на съвсем друго място - сред тревите под буковите дървета. И двата вида са много редки и се срещат на малко места в Парка. След средата на месец юли все по-често виждаме образувани семена и плодове, които постепенно започват да се оформят и зреят.Това е период, през който се развиват последните цветя. Житните тревни растения вече са високи понякога над метър и са образували класовете си. Останалите растения израстват над тях, за да достигат до достатъчно светлина. Растения от този период са различни високи сенникоцветни, карамфили и други. По скалните масиви и през горещото лято цъфтят много красиви растения. Такива са например червеникавия дебелец и неджида, различни видове лапад, бодили  още много други. Средата на месец август бележи края на растителното развитие. Букът, леската, дрянът, дъбовете и всички останали горски дървета са образували плодовете си. Горските треви и цветя също са към края на развитието си . Някои видове отдавна са прецъфтяли и дори стъблата са им изсъхнали и изчезнали, а други тепърва разпръсват вече узрелите си плодове и семена. Ролята на плодовете и всевъзможните приспособления за разпръскване е само една - семената да се разпространят. Понякога се разпространяват от животни, понякога - от вятъра, понякога и по двата начина.От този период нататък, в зависимост от температурите и влагата, листата постепенно започват да губят жизнеността си. Зеленият цвят на хлорофила се разгражда и изчезва. В листата започват да се виждат другите багрила - жълти, червени,кафяви. Това е причината  да казваме, че листата пожълтяват и настъпва есента. Има растения, при които не се случват такива процеси. Това са вечнозелените видове. Всички познавате иглолистните бор, смърч и ела. Те са от тази група.  В нашите гори има и други вечнозелени, като бръшляна и за листа. Те са от групата на  широколистните растения. Гордост за ПП " Българка" са три вида вечнозелени дребни дървета. Това са иглолистния тис , лавровишнята и джелът. Те се срещат на много малки площи сред буковите гори. При тези растения листата не пожълтяват и не окапват. При тях чрез специални механизми се забавя и прекъсва движението на вещества и така прекарват неблагоприятните периоди. 








Тревистите растения, на които обърнахме толкова внимание по-горе, сега просто изсъхват и постепенно стеблата им се чупят и смачкват,но процеса на разпръскване на семена и плодове продължава. Въпреки, че  активният сезон на растителността постепенно замира, и сега има растения, които се развиват. Ако кокичетата ги валят закъснели снегове, тези ги валят подранили. По планинските ливади през този период отново се появяват сини минзухари. По - едри, по високи, но не толкова много. Защо е така? Защо цъфтят рано напролет и сега пак? Ами спрете се и ги разгледайте. Ако сте достатъчно наблюдателни, бързо ще откриете уловката. Това не е минзухар, а съвсем друго цвете. Народът го е нарекъл кърпи-кожух или мразовец. Сещате се защо, нали? И май с него наистина активния период на растенията в нашата природа приключва. Кръгът се затвори. Но само за няколко месеца. И слънцето ще започне да грее по-дълго.... И температурите ще започнат да се покачват.... И снегът ще се топи.... И всичко ще започне отначало.

 

Страница 5 от 15
0
500
800
1200